Д-р Н. Карастоянов: Тормозът срещу семейството ми продължава, мен ме следят и снимат и в болницата, дъщеря ми не смее да излиза сама, обмислям да й наема охрана Д-р Николай Карастоянов е роден през 1967 година в Дупница. Завършил е медицина в СУ. От 22 години работи като анестезиолог в общинската болница в Дупница. Семеен е, с едно дете. Той, баща му, стоматологът д-р Владимир Карастоянов, и брат му Иван са обвинени за убийството на Николай Радев-Отвертката през месец март тази година в дупнишко заведение.



– Д-р Карастоянов, защо поискахте думата от страниците на вестник "Струма"?

– Не исках да коментирам случая, но напоследък се изнасят лъжи по мой адрес и по адрес на семейството ми. Постоянно ме наричат "убиец". Дали съм убиец, ще докаже съдът. Тези изявления травмират цялото ми семейство. Аз съм лекар от 22 години. Спасил съм стотици животи и никой пациент не се е оплакал от мен. Това е причината да потърся в. “Струма”. 

– Как се стигна до кървавия инцидент онази нощ?

kara2– В продължение на две години съм водил разговори с Николай Радев да остави дъщеря ми Владимира на спокойствие. Да спре да я тормози. Няколко пъти се е опитвал да я качва насила в джипа си. Жена, която беше защитила дъщеря ми, след това беше пребита от Отвертката. Нарочно не споменавам името й, тъй като вече е омъжена и е бременна. Беше я влачил за косата по пода на едно от заведенията в Дупница. Исках да се разберем като мъже, въпреки арогантното му поведение. Писал съм жалби срещу него до всички институции в Дупница – полиция, прокуратура. Писах и до главния прокурор преди 8 месеца. 

От прокуратурата в Дупница ни посъветваха да заведем гражданско дело срещу Радев. Във фаталната вечер току-що бях приключил работа, минах през един магазин, напазарувах и си тръгнах с колата. В 21 часа дъщеря ми позвъни по телефона и ми каза: “Ела, татко, и ме спасявай”. Аз изтръпнах целият от ужас да не се случи нещо на детето ми и тръгнах направо за “Колата”, където беше тя. Там беше и Николай Радев. Извиках баща ми и брат ми, тъй като очаквах Отвертката да ми се нахвърли, той беше силен и млад човек. Отидох да си спася детето. За три минути съм стигнал до заведението. Повече не мога да кажа по случая, тъй като се води следствие, но истината ще излезе наяве по време на делото. 

– В Дупница се коментира, че Владимира и Отвертката са били гаджета, но са се разделили. Тя искала да продължат връзката си и го преследвала. 

– Това не може да се нарече връзка. Тормозът започна срещу баща ми и брат ми преди години. След това се прехвърли върху дъщеря ми. Предполагам, че причината е, че баща ми е единственият лекар в града, който се осмели да издава медицински на пострадали от Отвертката и неговата група. Той се яви като вещо лице и пострадалите спечелиха част от делата Оттогава започна тормозът срещу дъщеря ми. И сега продължава. Тя следва стоматология в София. Адреса й го пазехме в тайна, но приятелки на Отвертката са го открили и я преследват непрекъснато. Снимат я, обаждат й се по телефона. Потърсихме помощ от психолог. Тя излиза само с приятели от квартирата. Сама не смее да се движи из София. Ако продължи така, ще поискаме охрана. Оказва й се психически тормоз. 

– Близките Ви как преживяват случката?

– Съпругата ми Диана е съсипана. Разболя се. В момента е в болнични. Майка ми Илка се тревожи за всички. Баща ми отслабна. Непрекъснато хора на Отвертката се навъртат около нас. Минават с автомобили покрай къщата ни в центъра на Дупница. Тормозът е голям, но пък семейството ни се сплоти още повече след случката. 

– Казахте дома ви. В Дупница се носят легенди, че сте много богати. Имате къща палат, хубава вила, карате луксозни автомобили… Откъде толкова пари?

– Работим здраво и поддържаме някакъв стандарт. Къщата я строихме аз и баща ми. Тогава нямахме пари. Брат ми Иван беше в Америка и пращаше пари, а ние с баща ми зидахме и мажехме сами. Баща ми д-р Владимир Карастоянов е известен стоматолог в Дупница. Дневно през кабинета му минават по 10-15 пациенти. Аз работя като анестезиолог в общинската болница. Понякога продавам и автомобили. Брат ми Иван живя и работи 12 години в САЩ. Започна като тираджия. След това откри фирма за почистване на магазини. Има спестявания оттам. Живеем като нормални хора. 

radev– След инцидента намаляха ли пациентите на д-р Владимир Карастоянов?

– Напротив. Очаквахме пациентите да намалеят, но се получи обратното. На ден идват по 30-ина души и го чакат пред кабинета. Всички пациенти захващат темата за Отвертката. 

– Приятелите изоставиха ли Ви?

– Не, напротив. Звънят ми по телефона, идват ми на свиждане в болницата, интересуват се как съм. 

– Коментира се, че не сте болен, но тъй като работите в болницата, Ви приемат за лечение, за да отървете присъда. 

– Няма такова нещо. Защо ще лежа в болница, ако съм здрав? Аз съм под домашен арест и вкъщи ми е по-добре. Имам всички удобства. Заболяванията ги имам отпреди инцидента. Ходех по изследвания и продължавам да се лекувам. Предстоят ми три операции. Кой доктор ще си сложи главата в торбата и ще подпише документ, че съм болен, а аз не съм, дори и да е най-добрият ми приятел. 

– Защо през цялото денонощие щорите на прозореца са спуснати?

– Страхувам се за живота си. Онзи ден роднина на Николай Радев ме снима с мобилния си телефон, криейки се на стълбището за родилно отделение, и е разпитвал персонала на болницата имам ли охрана. 

– Отслабнали сте?

– Свалил съм 10 кг, имам запушване на червата. Спазвам диета. С две хернии съм, имам и киста на черния дроб. 

– Лично Вие как преживявате това, което се случи в “Колата”?

– Трудно. Аз не съм убиец. През нощта се събуждам и сядам в леглото. 

– Говори се, че сте били близки с братя Галеви?

– Близки? Не! Те поддържаха добри взаимоотношения с всички по-заможни дупничани. Баща ми им лекуваше зъбите. По-опасни са тези хора, които гравитираха около тях и след тяхното изчезване се самопровъзгласиха за тартори в града. Такъв беше Отвертката и хората му. При баща ми са идвали момичета и момчета с избити зъби и счупени челюсти  от тях. Винаги намираха по 10-ина свидетели, които да докажат, че те не са биячите, и ги оневиняваха. Много от пострадалите не смееха да подадат жалби в полицията и прокуратурата и напускаха града. Някои заминаха за чужбина, за да са далеч от биячите си. 

Ако момиче рече да се оплаче в полицията от сексуален или физически тормоз, тези хора я изкарваха пред обществото, че е наркоманка или проститутка. Момчетата биваха изкарвани наркомани, алкохолици и побойници. И сега си мислят, че както в мутренските времена, могат да влияят на съд и прокуратура. Само един случай ще дам за пример. 

На лекар от Дупница бяха сложили бомба пред входната врата. След това изкараха, че той сам си е заложил бомбата. За последните две години прокуратурата в Дупница 8 пъти е сезирана за прояви на насилие от Николай Радев и хората му, но резултат няма. Жертвите на побойниците са унижени и онеправдани. Тази банда чрез лъжи в медиите смята, че ще убеди дупничани в правотата им. Спорът между тях и нас ще се реши на полето на правосъдието, а не с лъжи, заплахи и манипулации.